23. Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“
24. Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
25. Докато Симон Петър стоеше край огъня и се топлеше, другите го попитаха: „Ти не си ли един от учениците на този човек?“Но той отрече с думите: „Не, не съм!“
26. Един от слугите на първосвещеника, роднина на човека, чието ухо Петър беше отрязал, му каза: „Не те ли видях в градината с него?“
27. Но Петър още веднъж отрече и в този момент пропя петел.
28. Тогава заведоха Исус от къщата на Каяфа в двореца на управителя. Беше рано сутринта. Юдеите там не искаха да влязат вътре, за да не се осквернят ритуално, иначе нямаше да могат да ядат пасхалната храна.
29. Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?“
30. Те отговориха: „Ако не беше престъпник, нямаше да го предадем на теб!“
31. Тогава Пилат им каза: „Вие го вземете и го съдете според вашия закон.“Юдейските водачи отговориха: „На нас не ни е позволено да наказваме със смърт.“
32. Това се случи, за да се изпълни казаното от Исус за начина, по който щеше да умре.
33. Тогава Пилат се върна в двореца, извика Исус и го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
34. Исус му каза: „Ти ли ме питаш това или други хора ти казаха за мен?“
35. Пилат отговори: „Аз да не съм юдеин! Твоите хора и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си направил?“
36. Исус отговори: „Моето царство не принадлежи на този свят. Ако принадлежеше на този свят, слугите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдейските водачи. Но царството ми не е оттук.“