13. и го отведоха първо при Анна – тъста на Каяфа. Каяфа беше първосвещеник онази година.
14. (Същият този Каяфа беше съветвал юдейските водачи, че е по-добре един човек да умре за целия народ.)
15. Симон Петър и още един ученик следваха Исус. Този ученик бе познат на първосвещеника и влезе заедно с Исус в двора на първосвещеника.
16. Петър остана навън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, поговори с прислужницата на вратата и въведе Петър вътре.
17. Тогава прислужницата попита Петър: „Не си ли и ти един от учениците на този човек?“Той й отговори: „Не, не съм!“
18. Беше студено. Слугите и стражите от храма бяха запалили огън и се топлеха около него. Петър също стоеше с тях и се грееше.
19. Тогава първосвещеникът започна да разпитва Исус за учениците му и за неговото учение.
20. Исус му отговори: „Говорил съм открито на всички, винаги съм проповядвал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Не съм казвал нищо тайно.
21. Защо разпитваш мен? Разпитай онези, които са ме слушали. Те знаят какво съм говорил!“
22. Когато каза това, един от стражите на храма, който стоеше наблизо, удари плесница на Исус и каза: „Как смееш да отговаряш така на първосвещеника!“
23. Исус отговори: „Ако съм казал нещо невярно, кажи пред всички къде греша. Но ако съм прав, защо тогава ме удряш?“
24. Тогава Анна го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.