33. Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува.
34. „Къде го погребахте?“ – попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35. Исус се просълзи.
36. Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“
37. А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“
38. Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък.
39. Исус каза: „Отместете камъка!“Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“
40. Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41. Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу.
42. Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“
43. След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“
44. Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него.
46. Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво е извършил Исус.
47. Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения.