29. Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него.
30. (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.)
31. Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата.
32. Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33. Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува.
34. „Къде го погребахте?“ – попита той. Казаха му: „Господи, ела да видиш.“
35. Исус се просълзи.
36. Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“
37. А някои попитаха: „Нима този човек, който върна зрението на слепеца, не можеше да спаси Лазар от смърт?“
38. Исус отново се натъжи и отиде при гробницата, която беше една пещера, затворена с голям камък.
39. Исус каза: „Отместете камъка!“Марта, сестрата на починалия, отвърна: „Но Господи, тялото сигурно вече се е вмирисало, тъй като Лазар е мъртъв от четири дни!“
40. Исус й отговори: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41. Тогава отместиха камъка. Исус вдигна поглед и каза: „Отче, благодаря ти, че ме чу.
42. Зная, че винаги ме чуваш, но казвам това заради хората наоколо, за да повярват, че ти ме изпрати.“
43. След това извика със силен глас: „Лазаре, излез!“
44. Мъртвият излезе навън. Ръцете и краката му бяха обвити в платно, а лицето му беше покрито с кърпа.Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него.
46. Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво е извършил Исус.
47. Тогава главните свещеници и фарисеите събраха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много знамения.
48. Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него. Тогава ще дойдат римляните, ще разрушат храма ни и ще унищожат народа ни.“