15. Заради вас се радвам, че не бях там, защото сега ще повярвате. Но нека отидем при него.“
16. Тогава Тома (наречен Близнак) каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Исус.“
17. Когато Исус пристигна във Витания, тялото на Лазар вече четири дни лежеше в гробницата.
18. А Витания се намираше само на около три километра от Ерусалим,
19. така че много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешават за загубата на брат им.
20. Марта чу, че Исус идва, и отиде да го посрещне, а Мария остана у дома.
21. Тогава Марта каза на Исус: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22. Но аз зная, че и сега Бог ще ти даде всичко, което поискаш от него.“
23. Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне.“
24. Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.“
25. Исус й каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, макар и да умре – ще живее,
26. и всеки, който живее и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“
27. „Да, Господи! – отвърна тя. – Вярвам, че ти си Месията, Божият Син, който трябваше да дойде в света.“
28. След като каза това, Марта се върна, извика сестра си Мария и когато бяха сами, й каза: „Учителят е тук и те вика.“
29. Щом чу това, Мария бързо стана и отиде при него.
30. (Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше там, където го беше посрещнала Марта.)
31. Юдеите, които бяха в къщата заедно с нея и я утешаваха, видяха, че Мария става и забързано излиза навън. Те я последваха, мислейки, че тя отива да скърби при гробницата.
32. Когато Мария пристигна на мястото, където беше Исус, и го видя, падна в краката му и каза: „Господи, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33. Исус я видя как плаче и как плачат юдеите, дошли с нея, и дълбоко се нажали и развълнува.