21. защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехата му, ще оздравея.“
22. Исус се обърна, видя я и каза: „Смело, дъще! Вярата ти те излекува.“ И в същия миг жената оздравя.
23. Когато Исус пристигна в къщата на управителя и видя свирачите и тълпата покрусени хора,
24. каза: „Излезте! Момичето не е умряло, а само спи.“ Но всички започнаха да му се присмиват.
25. След като отпратиха хората, Исус влезе в стаята на момичето, взе ръката му и то стана.
26. Новината за това се разнесе из цялата област.
27. Когато Исус си отиваше от това място, двама слепи тръгнаха след него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“
28. Исус влезе в една къща и слепите се приближиха към него. Той ги попита: „Вярвате ли, че мога да направя така, че да прогледнете?“ Те отговориха: „Да, Господи!“
29. Тогава Исус докосна очите им и каза: „Нека стане така, както сте повярвали.“
30. И зрението им се възстанови. Исус строго ги предупреди: „Гледайте никой да не научи за това!“
31. Но те излязоха и разпространиха вестта за него из цялата област.
32. Когато двамата мъже си тръгваха, няколко души доведоха при Исус друг човек, който не можеше да говори, защото беше обладан от демон.
33. След като демонът беше прогонен, немият човек проговори. Струпалите се хора бяха удивени и казаха: „Никога не сме виждали подобно нещо в Израел!“
34. Но фарисеите казваха: „Главатарят на демоните му дава власт да прогонва демони!“
35. Исус пътуваше из всички градове и села. Той поучаваше в синагогите им, проповядваше Благата вест за царството и лекуваше всякаква болест и немощ.