10. Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали – добри и лоши – и залата се напълнила с гости.
11. Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи.
12. Попитал го: «Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?» Човекът не отговорил нищо.
13. Тогава царят казал на слугите: «Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.»
14. Да, много са поканените, но малко са избраните.“
15. Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи.
16. Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни.
17. Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“
18. Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно?
19. Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий.
20. Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“
21. Те отговориха: „На цезаря.“Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието – на Бога!“
22. Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.
23. Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос:
24. „Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.
25. При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата.
26. После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя.
27. Жената умря последна.