1. Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза:
2. „Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син.
3. Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат.
4. Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: «Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!»
5. Но те не проявили интерес и се разотишли – един на работа в полето, друг по своите дела.
6. Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили.
7. Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им.
8. След това царят казал на слугите си: «Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни.
9. Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.»
10. Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали – добри и лоши – и залата се напълнила с гости.
11. Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи.
12. Попитал го: «Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?» Човекът не отговорил нищо.
13. Тогава царят казал на слугите: «Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.»
14. Да, много са поканените, но малко са избраните.“
15. Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи.