7. Те му отговорили: «Защото никой не ни наема.» А той им казал: «Тогава и вие идете на лозето ми.»
8. В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: «Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.»
9. И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий.
10. Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий.
11. Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота,
12. казвайки му: «Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!»
13. Той на свой ред казал на един от недоволните: «Приятелю, аз не съм несправедлив към теб. Нали се съгласи да работиш за един динарий?
14. Тогава вземи си парите и си върви. Искам да платя на човека, когото наех последен, същата сума, каквато получи и ти.
15. Нямам ли право да правя с парите си каквото поискам? Или ти просто завиждаш, че съм щедър?»
16. Така последните сега ще станат първи, а тези, които сега са първи, ще станат последни.“