20. Тогава жената на Зеведей се приближи до Исус заедно със синовете си, поклони му се и го помоли за една услуга.
21. Исус я попита: „Какво искаш?“Тя отговори: „Обещай ми, че единият ми син ще седи от дясната, а другият – от лявата ти страна в твоето царство.“
22. Исус каза на синовете й: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия?“Те му отговориха: „Можем.“
23. Исус им каза: „Наистина ще изпиете чашата, която ще изпия, но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които ги е приготвил моят Баща.“
24. Останалите десет ученика чуха това и възнегодуваха срещу двамата братя.
25. Исус събра всички и каза: „Знаете, че управниците на езичниците обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях.
26. Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга.
27. Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб –
28. също както Човешкия Син, който не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
29. Когато Исус и учениците му напускаха Ерихон, го последва огромна тълпа.
30. Край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава, извикаха: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“
31. Хората ги смъмриха и им казаха да мълчат, но те завикаха още по-силно: „Господи, Сине Давидов! Смили се над нас!“
32. Тогава Исус спря, извика ги и ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
33. Слепите отговориха: „Господи, искаме да прогледнем!“
34. Исус ги съжали и докосна очите им. В същия миг те прогледнаха и го последваха.