1. Небесното царство е като стопанин, който излязъл рано една сутрин, за да наеме работници за лозето си.
2. Той се уговорил с работниците да им плаща по един динарий на ден и ги изпратил на лозето си.
3. Около девет часа стопанинът минал край пазара и видял там хора да стоят без работа.
4. Казал им: «Идете и вие на лозето ми, а аз ще ви платя каквото ви се полага.»
5. И те отишли. Около дванадесет часа по обяд и после около три часа, стопанинът отново наел работници.
6. Към пет часа той пак излязъл и като видял и други мъже да стоят там, ги попитал: «Защо цял ден стоите тук, без да вършите нищо?»
7. Те му отговорили: «Защото никой не ни наема.» А той им казал: «Тогава и вие идете на лозето ми.»
8. В края на деня стопанинът на лозето казал на надзирателя на работниците: «Извикай работниците и им плати надниците, като започнеш от хората, които наех последни и свършиш с онези, които наех първи.»
9. И така, дошли работниците, наети в пет часа, и всеки получил по един динарий.
10. Когато дошли наетите първи, те си мислили, че ще им се плати повече, но също получили по един динарий.
11. Като си го взели, те зароптали против стопанина на имота,
12. казвайки му: «Тези хора бяха наети последни и работиха само един час, но ти им плати толкова, колкото и на нас, а ние работихме цял ден под жаркото слънце!»