16. Исус отвърна: „Няма нужда да си отиват. Вие ги нахранете.“
17. Учениците отговориха: „Но ние имаме само пет хляба и две риби.“
18. Той им каза: „Донесете ми ги!“
19. След това нареди на хората да насядат върху тревата и като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благодари на Бога. После разчупи хляба и го даде на учениците, а те го раздадоха на хората.
20. Всички ядоха до насита, а след това учениците събраха останалата храна и напълниха дванадесет кошници.
21. Тези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, без да се броят жените и децата.
22. Веднага след това Исус накара учениците да се качат в лодката и им каза да отидат на другия бряг на Галилейското езеро, а той остана, за да отпрати хората.
23. След като се сбогува с тях, Исус се качи на хълма сам да се моли. С настъпването на вечерта той все още беше там сам.
24. По това време лодката вече се бе отдалечила от брега, люшкана от силни вълни и насрещен вятър.
25. Между три и шест часа сутринта Исус дойде при учениците си, като ходеше по водата.
26. Когато го видяха да върви по водата, те се ужасиха и казваха: „Призрак!“, викайки от страх.
27. Но Исус бързо им заговори: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“
28. Тогава Петър каза: „Господи, ако това си ти, кажи ми да дойда при теб по водата.“
29. „Ела!“ – каза Исус и Петър слезе от лодката и тръгна по водата към него.
30. Но когато видя силния вятър, се изплаши, започна да потъва и извика: „Господи, спаси ме!“
31. Веднага Исус протегна ръка, хвана го и му каза: „Много малка ти е вярата! Защо се усъмни?“
32. След като Петър и Исус влязоха в лодката, вятърът утихна.
33. Тогава учениците в лодката паднаха на колене пред Исус и казаха: „Ти наистина си Божият Син!“
34. След като пресякоха езерото, стигнаха до брега при Генисарет.