28. Стопанинът отговорил: «Някой враг е направил това.»Слугите попитали: «Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?»
29. Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата.
30. Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
31. Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си.
32. То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33. След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“
34. Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи,
35. за да се сбъдне казаното чрез пророка:„Ще говоря с притчии ще разкажа неща,които са били тайна,откакто е сътворен светът.“
36. Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“
37. Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син.
38. Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия.
39. Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света, а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.
40. Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света.
41. Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло.
42. Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.
43. Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!