22. Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове.
23. Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
24. След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена.
25. Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл.
26. Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали.
27. Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: «Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?»
28. Стопанинът отговорил: «Някой враг е направил това.»Слугите попитали: «Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?»
29. Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата.
30. Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“
31. Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си.
32. То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“
33. След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“