21. Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава.
22. Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове.
23. Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
24. След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена.
25. Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл.
26. Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали.
27. Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: «Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?»