15. Сърцата на тези хораса закоравели.Те са запушили ушите сии са затворили очите си,за да не видят с очите си,нито да чуят с ушите сии разберат със сърцата си,и се обърнат към мен,за да ги излекувам.»
16. Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си.
17. Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.
18. И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца.
19. Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му.
20. Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема.
21. Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава.
22. Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове.
23. Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“
24. След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена.
25. Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл.
26. Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали.