20. След това Исус започна да укорява градовете, в които беше извършил повечето от чудесата си, защото хората там не се покаяха.
21. „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако чудесата, които станаха във вас, се бяха случили в Тир и Сидон, хората там отдавна щяха да са се покаяли. Щяха да носят власеници и да посипят главите си с пепел, за да покажат колко съжаляват за греховете си.
22. Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас!
23. А ти, Капернауме, да не мислиш, че ще бъдеш издигнат до небето? В ада ще слезеш! Защото, ако чудесата, които станаха в теб, се бяха случили в Содом, този град щеше да съществува и днес!
24. Но казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за хората на Содом, отколкото за теб.“
25. След това Исус каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките.
26. Да, Отче, защото такава бе волята ти.
27. Всичко ми е предадено от моя Баща и никой освен Отец не познава Сина; както и никой не познава Отца, освен Сина и тези, на които Синът избере да го открие.