35. И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине.
36. Той каза: „Авва, Отче! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
37. Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час?
38. Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.
39. Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи.
40. А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.
41. Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
42. Станете! Да вървим. Ето – идва този, който ще ме предаде!“
43. В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.
44. Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“
45. Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна.
46. Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха.
47. Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.
48. Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник?
49. Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“