28. А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“
29. Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест
30. и който да не получи стократно повече сега, в настоящето – къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят – вечен живот.
31. Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“
32. Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха удивени, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него:
33. „Чуйте! Отиваме към Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците,
34. които ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бият с камшик и ще го убият. Но три дни по-късно той ще възкръсне.“
35. Яков и Йоан – синовете на Зеведей – се приближиха към Исус и му казаха: „Учителю, ще те помолим за нещо, което искаме да изпълниш за нас.“
36. Исус ги попита: „Какво искате да направя за вас?“