15. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
16. И като прегръщаше децата, Исус полагаше ръцете си върху тях.
17. Исус тъкмо тръгваше, когато при него дотича един човек, коленичи в краката му и го попита: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
18. Исус му отговори: „Защо ме наричаш «добър»? Никой не е добър освен един единствен – Бог.
19. Нали знаеш заповедите: «Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не отнемай с измама, уважавай баща си и майка си!»“
20. Човекът отвърна: „Учителю, от дете спазвам тези заповеди.“
21. Исус го погледна с обич и му каза: „Има още едно нещо, което трябва да направиш – иди и продай всичко, което притежаваш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небето. След това ела и ме последвай.“
22. При тези думи лицето на човека посърна и той си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.
23. Исус погледна наоколо и каза на учениците си: „Колко трудно ще е за богатите да влязат в Божието царство!“
24. Тези негови думи смаяха учениците му, но Исус повтори: „Деца, трудно е да се влезе в Божието царство.
25. По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26. Учениците му се учудиха още повече и се питаха един друг: „Кой тогава може да се спаси?“
27. Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“
28. А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“
29. Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест
30. и който да не получи стократно повече сега, в настоящето – къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят – вечен живот.
31. Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“
32. Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха удивени, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него: