45. Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.
46. Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях.
47. Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си.
48. Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“
49. Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“
50. А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“
51. Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим
52. и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му.
53. Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим.
54. Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“
55. Но Исус се обърна и ги смъмри.
56. И те се отправиха към друго село.