38. Тя застана зад Исус, в краката му и заплака, обливайки краката му със сълзи. След това ги избърса с косите си, целуна ги и изля мирото върху тях.
39. Като видя това, фарисеят, който беше поканил Исус, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае коя го докосва и що за жена е; щеше да знае, че е грешница.“
40. Исус се обърна към фарисея: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“Симон отвърна: „Говори, Учителю.“
41. Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42. И двамата обаче нямаха пари да си изплатят дълговете и затова лихварят благосклонно им ги опрости. Кой от тях ще обикне лихваря повече?“
43. Симон отговори: „Предполагам този, на когото е опростил по-голямата сума.“„Прав си“ – каза му Исус.
44. След това, обръщайки се към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката. А тя изми краката ми със сълзите си и ги изсуши с косите си.
45. Ти не ме целуна, докато тя не е престанала да целува краката ми от момента, в който влязох тук.
46. Ти не помаза главата ми със зехтин, а тя помаза краката ми с миро.
47. Затова ти казвам: многобройните й грехове са простени. Ето защо тя обикна много. Този, на когото се прости малко, след това и обича малко.“
48. Исус се обърна към жената: „Греховете ти са простени.“
49. Гостите започнаха да говорят помежду си: „Кой е този, че и грехове да прощава?“
50. А Исус каза на жената: „Вярата ти те спаси. Върви си в мир.“