29. Всички, които чуха Исус, дори и бирниците, се съгласиха, че Божието учение е добро, като се кръстиха с кръщението на Йоан.
30. Но фарисеите и законоучителите отхвърлиха Божията воля за тях, като отказаха да бъдат кръстени от него.
31. Исус продължи: „Какво да кажа за хората от това поколение? С какво да ги сравня?
32. Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват едно на друго:«Свирехме ви весели песни,а вие не играхте!Пяхме погребални песни,а вие не плакахте!»
33. Дойде Йоан Кръстител, който не яде хляб и не пие вино, а вие казвате: «Обладан е от демон!»
34. Дойде Човешкият Син, който яде и пие, а вие казвате: «Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!»
35. Но мъдростта се доказва от тези, които я приемат.“
36. Един от фарисеите покани Исус да обядва с него. Исус влезе в къщата му и седна на масата.
37. Една грешница, която живееше в същия град, научи, че Исус се храни в къщата на фарисея и донесе алабастров съд с миро.
38. Тя застана зад Исус, в краката му и заплака, обливайки краката му със сълзи. След това ги избърса с косите си, целуна ги и изля мирото върху тях.
39. Като видя това, фарисеят, който беше поканил Исус, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае коя го докосва и що за жена е; щеше да знае, че е грешница.“
40. Исус се обърна към фарисея: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“Симон отвърна: „Говори, Учителю.“
41. Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42. И двамата обаче нямаха пари да си изплатят дълговете и затова лихварят благосклонно им ги опрости. Кой от тях ще обикне лихваря повече?“
43. Симон отговори: „Предполагам този, на когото е опростил по-голямата сума.“„Прав си“ – каза му Исус.