2. Там живееше един стотник, чийто слуга бе смъртно болен. Стотникът много обичаше слугата си.
3. Затова като чу за Исус, той изпрати при него няколко юдейски старейшини да го помолят да дойде и спаси живота на слугата му.
4. Старейшините отидоха при Исус и настойчиво го замолиха: „Стотникът заслужава да направиш това за него.
5. Той обича нашия народ и дори ни построи синагога.“
6. Исус тръгна с тях и вече бяха недалеч от къщата, когато стотникът изпрати при него приятели да му кажат: „Господи, не си прави труда, защото аз не съм достоен да влезеш под моя покрив.
7. Не дойдох лично при теб, защото считам себе си за недостоен, но ти само кажи и слугата ми ще оздравее.
8. Самият аз съм подвластен на други, а на мен са подчинени войниците ми. Като кажа на някой: «Иди!», той отива. Като заповядам на друг: «Ела!», той идва. На слугата си казвам: «Направи това!» и той го прави.“
9. Като чу тези думи, Исус се смая. Той се обърна и каза на множеството, което го следваше: „Казвам ви: такава вяра не съм срещал даже и в Израел.“
10. А хората, изпратени от стотника, се върнаха в къщата и видяха, че слугата е оздравял.
11. На следващия ден Исус се запъти към град Наин. С него вървяха учениците му и огромна тълпа хора.
12. Когато наближиха градската порта, изнасяха мъртвец, единствен син на майка-вдовица. Придружаваше я голямо множество от града.
13. Когато Господ я видя, сърцето му се изпълни със състрадание и той й каза: „Не плачи!“