10. Нали е писано:«Той ще заповяда на ангелите си да бдят над теб.»
11. И още:«Те ще те носят на ръце,за да не удариш крака сив камък.»“
12. Исус му отговори: „Но е казано също:«Не поставяй на изпитание Господа, твоя Бог!»“
13. Когато дяволът свърши всички изкушения, той го остави до следващата възможност.
14. Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност.
15. Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.
16. После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете.
17. Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:
18. „Духът на Господа е върху мен,защото ме е помазалда съобщя на бедните Благата вест.Изпратил ме е да провъзгласяосвобождение на пленниците,проглеждане на слепите,избавление на подтиснатите
19. и да възвестя годинатана Господното благоволение.“
20. Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него.
21. Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“
22. Всички го хвалеха, удивляваха се на красноречието му и се питаха: „Не е ли това синът на Йосиф?“
23. Исус отвърна: „Сигурно ще ми припомните поговорката: «Лекарю, изцели сам себе си!» Ще ми кажете: «Чухме за това, което си извършил в Капернаум. Направи същото и тук, в родния си град!»“
24. Истина ви казвам: никой пророк не е признат в родния си град.
25. Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици.
26. Но Илия не беше изпратен при нито една от тях, а само при вдовицата от Сарепта, град в Сидон.