31. Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им.
32. Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“
33. И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно,
34. които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“
35. Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.
36. Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“
37. Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух.
38. Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви?
39. Погледнете ръцете и нозете ми – това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“
40. Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си.
41. Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“