11. а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха.
12. Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.
13. Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус – село на около дванадесет километра от Ерусалим.
14. Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало.
15. И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях.
16. Те го видяха, но не можаха да го разпознаят.
17. Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“Двамата спряха с натъжени лица.
18. Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19. Исус попита: „Какво?“„Това с Исус от Назарет – казаха те. – Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората.
20. Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст.
21. А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха,
22. а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата,
23. но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив.
24. Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25. Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците!