39. Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40. Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда.
41. Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“
42. А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43. Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
44. Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед.
45. Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две.
46. Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“ и издъхна.
47. Когато стотникът видя станалото, прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48. А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени.
49. Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
50-51. Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство. Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие.
52. Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.
53. Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван.
54. Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.