6. Ако пък кажем: «От хората», целият народ ще ни убие с камъни, защото вярва, че Йоан е пророк.“
7. Затова отговориха: „Не знаем.“
8. Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша всичко това.“
9. После Исус започна да разказва следната притча: „Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго.
10. Когато дошло време за гроздобер, той изпратил един от слугите си при лозарите, за да получи своя дял от реколтата. Но те го набили и го изгонили с празни ръце.
11. Тогава изпратил друг слуга. Но и към него лозарите се отнесли грубо, набили го и го изгонили с празни ръце.
12. Изпратил трети слуга, когото лозарите също наранили и изхвърлили.
13. Тогава стопанинът на лозето си казал: «Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.»
14. Но когато видели сина му, лозарите си казали: «Това е наследникът. Да го убием, за да стане лозето наше!»
15. И те изхвърлили сина от лозето и го убили.След всичко това какво ще направи с тях собственикът на лозето?
16. Ще дойде и ще убие тези лозари, а след това ще даде лозето на други.“Като чуха това, хората казаха: „Дано това никога да не се случи!“
17. Но Исус ги погледна и каза: „Какво тогава означава Писанието:«Камъкът, който зидаритеотхвърлиха,стана крайъгълен камък»?
18. Който падне върху този камък, ще се разбие на парчета и ако този камък падне върху някого, ще го смаже.“
19. Законоучителите и главните свещеници искаха да хванат Исус още в този момент, защото разбраха, че тази притча се отнася за тях, но се страхуваха от народа.
20. Затова изчакваха удобен момент да го заловят. Те изпратиха при него шпиони, които се преструваха на искрени, за да се хванат за някоя негова дума и да го предадат на пълномощията и властта на губернатора.
21. И така, тези хора попитаха Исус: „Учителю, знаем, че това, което казваш и поучаваш, е правилно, че си безпристрастен към хората и вярно поучаваш истината за Божия път.