4. И ако в един ден ти причини зло седем пъти и след това седем пъти ти каже: «Съжалявам», прости му.“
5. Тогава апостолите казаха на Господа: „Дай ни повече вяра.“
6. Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: «Изкорени се и се засади в морето!» и тя ще ви се подчини.
7. Ако някой от вас има слуга, който му оре земята или пасе овцете, ще му каже ли веднага като се върне от полето: «Влизай и сядай да ядеш»?
8. Не, разбира се! По-скоро ще му каже: «Приготви ми вечерята, сложи си престилката и ми прислужвай, докато ям и пия. След това можеш и ти да ядеш и пиеш.»
9. Нима ще благодари на слугата за това, че е изпълнил заповедта му?
10. Същото е и с вас. Когато изпълните всичко, което ви е било заповядано, кажете: «Ние сме само едни слуги. Не заслужаваме благодарност. Просто изпълнихме дълга си.»“
11. На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея.
12. Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние
13. и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“
14. Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“Докато вървяха към свещениците, те оздравяха.
15. Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас,
16. хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин.
17. Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет?
18. Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“