1. Исус каза на учениците си: „Един богаташ имал иконом, за когото му докладвали, че пилее парите му.
2. Той го извикал при себе си и му казал: «Какви са тези неща, които чувам за теб? Направи ми отчет за своята работа, защото повече не можеш да останеш на тази длъжност.»
3. Икономът си помислил: «Какво да правя? Господарят иска да ме уволни. Не съм достатъчно силен да отида да копая земята, а да прося ме е срам.
4. Знам какво ще направя, за да накарам хората да ме приемат в домовете си, след като изгубя работата си.»
5. Той повикал всички длъжници на своя господар и попитал първия: «Колко дължиш на господаря ми?»
6. «Сто мерки зехтин» – отговорил той. Тогава икономът му казал: «Вземи си обратно разписката. Седни и бързо напиши петдесет!»
7. След това попитал друг: «А ти колко дължиш?» Човекът отговорил: «Сто крини жито.» Управителят му казал: «Вземи си разписката и напиши осемдесет.»
8. По-късно господарят похвалил недобросъвестния служител за неговата находчивост. Светските хора са по-находчиви със себеподобните си, отколкото духовните хора.
9. Казвам ви: спечелете си приятели чрез земното си богатство, така че когато то свърши, да ви приемат във вечните домове.
10. Който е верен в малките неща, верен е и в големите; а който е нечестен в малките неща, ще бъде нечестен и в големите.
11. Затова, ако не могат да ви поверят земното богатство, кой тогава ще ви повери истинското?
12. И щом като не може да ви се разчита за чуждия имот, кой ще ви даде вашия?