4. Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим?
5. Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин.“
6. После Исус им разказа следната притча: „Един човек посадил смокиново дръвче в лозето си. Отишъл да набере плод, но като не намерил нищо,
7. казал на лозаря си: «Вече три години идвам да набера плод от тази смокиня, но още не съм намерил нито един. Отсечи я! Само заема място.»
8. Но лозарят отговорил: «Господарю, остави дръвчето още една година. Ще го прекопая и наторя.
9. Ако на следващата година даде плод, добре. Ако ли не, тогава ще го отсечеш.»“
10. В събота Исус поучаваше в една от синагогите.
11. Там имаше прегърбена жена, която от осемнадесет години не можеше да се изправи, защото в нея се беше вселил зъл дух.
12. Когато я видя, Исус я повика при себе си и й каза: „Жено, освободена си от недъга си.“
13. После положи ръцете си върху нея и тя веднага се изправи и започна да слави Бога.
14. Тогава началникът на синагогата, разгневен, че Исус е излекувал в събота, каза на хората: „Шест дни в седмицата са отредени за работа, така че тогава идвайте да ви лекуват, а не в събота.“
15. Господ му отговори: „Лицемери! Нима в събота всеки от вас не отвързва от яслите вола или магарето си, за да го заведе на водопой?
16. Тази жена е дъщеря на Авраам и Сатана я е държал вързана осемнадесет години. Грешно ли е да бъде освободена от недъга си в съботен ден?“
17. С тези думи Исус засрами всички, които го критикуваха, а останалите хора се радваха на всички чудесни неща, които той правеше.
18. Исус продължи да говори: „Как изглежда Божието царство? С какво да го сравня?
19. То е като синапеното зрънце, което един човек засадил в градината си и то пораснало, станало дърво и небесните птици свили гнезда в клоните му.“