3. Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин.
4. Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим?
5. Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин.“
6. После Исус им разказа следната притча: „Един човек посадил смокиново дръвче в лозето си. Отишъл да набере плод, но като не намерил нищо,
7. казал на лозаря си: «Вече три години идвам да набера плод от тази смокиня, но още не съм намерил нито един. Отсечи я! Само заема място.»
8. Но лозарят отговорил: «Господарю, остави дръвчето още една година. Ще го прекопая и наторя.
9. Ако на следващата година даде плод, добре. Ако ли не, тогава ще го отсечеш.»“
10. В събота Исус поучаваше в една от синагогите.
11. Там имаше прегърбена жена, която от осемнадесет години не можеше да се изправи, защото в нея се беше вселил зъл дух.
12. Когато я видя, Исус я повика при себе си и й каза: „Жено, освободена си от недъга си.“
13. После положи ръцете си върху нея и тя веднага се изправи и започна да слави Бога.
14. Тогава началникът на синагогата, разгневен, че Исус е излекувал в събота, каза на хората: „Шест дни в седмицата са отредени за работа, така че тогава идвайте да ви лекуват, а не в събота.“
15. Господ му отговори: „Лицемери! Нима в събота всеки от вас не отвързва от яслите вола или магарето си, за да го заведе на водопой?
16. Тази жена е дъщеря на Авраам и Сатана я е държал вързана осемнадесет години. Грешно ли е да бъде освободена от недъга си в съботен ден?“
17. С тези думи Исус засрами всички, които го критикуваха, а останалите хора се радваха на всички чудесни неща, които той правеше.
18. Исус продължи да говори: „Как изглежда Божието царство? С какво да го сравня?