17. и се замислил: «Какво да направя? Няма къде да прибера реколтата си.»
18. Тогава решил: «Ето какво ще направя: ще разруша старите хамбари и ще построя по-големи, където ще складирам всичкото си зърно и имущество.
19. Тогава ще си кажа: запасил си се добре за години наред. Почивай, яж, пий и се весели!»
20. Но Бог му казал: «Глупако, тази вечер ти ще умреш. Какво ще стане с това, което си натрупал? На кого ще го оставиш?»
21. Така е с всеки, който трупа богатства за себе си, а не богатее с това, което Бог иска.“
22. Исус се обърна към учениците си: „Затова ви казвам: не се тревожете за живота си – какво ще ядете, нито пък за тялото си – какво ще облечете.
23. Защото животът е по-важен от храната, а тялото – по-важно от дрехите.
24. Вижте враните! Те не сеят и не жънат, нямат нито склад, нито хамбар, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците!
25. Кой от вас може с безпокоене да удължи живота си с един единствен ден?
26. Щом не сте в състояние да направите такова малко нещо, защо тогава да се безпокоите за останалото?
27. Вижте как растат кремовете. Те не работят и не си правят дрехи. Но казвам ви: дори Соломон, в цялата си слава, не се е обличал както тези цветя.
28. Ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре ще я хвърлят в пещта, колко по-хубаво ще облече вас! Колко малко вяра имате!
29. Ето защо, не мислете постоянно какво ще ядете и пиете и не се тревожете.
30. За всичко това се безпокоят онези, които не вярват в Бога, но вашият Баща знае, че се нуждаете от тези неща.
31. Затова търсете неговото царство и останалото също ще ви бъде дадено.