26. Щом пристигна в Ерусалим, той се опита да се присъедини към последователите, но всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че наистина е ученик на Исус.
27. Но Варнава го взе и го заведе при апостолите. Той им обясни как Савел видял Господа по пътя и как Господ му говорил, и колко смело в Дамаск Савел проповядвал в името на Исус.
28. Тогава Савел остана с апостолите. Той свободно влизаше и излизаше от Ерусалим и смело проповядваше в името на Господа.
29. Често приказваше с говорещите гръцки юдеи и спореше с тях, а те търсеха начин да го убият.
30. Когато узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и оттам го изпратиха в Тарс.
31. За църквата в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпи мирно време. Вярващите живееха в страх от Господа, а Святият Дух ги насърчаваше и с негова помощ броят им растеше и църквата укрепваше.
32. Обикаляйки по всички градове в околността, Петър пристигна при Божиите хора, които живееха в Лида.
33. Там завари един парализиран на име Еней, който от осем години беше прикован на легло.
34. Петър му каза: „Еней, Исус Христос те прави здрав, стани и си оправи леглото!“ И той веднага стана.
35. Всички, които живееха в Лида и в равнината Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
36. В Йопия живееше една последователка на Исус на име Тавита (на гръцки – Доркас, което значи „сърна“). Тя винаги вършеше добрини и даваше милостиня на бедните.
37. Докато Петър беше в Лида, Тавита се разболя и умря. Изкъпаха я и я поставиха в една стая на горния етаж на къщата.
38. Когато последователите научиха, че Петър е в Лида, недалеч от Йопия, изпратиха при него двама мъже, които го помолиха: „Ела бързо при нас!“
39. Петър се приготви и тръгна с тях. Като пристигна, го заведоха в стаята на горния етаж. Всички вдовици го наобиколиха и плачейки, му показваха ризи и дрехи, ушити от Доркас, докато е била жива.
40. Петър поиска всички да излязат от стаята, коленичи и се помоли. После се обърна към умрялата и каза: „Тавита, стани!“ Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна.