20. После започна да ходи в синагогите и да провъзгласява: „Исус е Божият Син!“
21. Всички, които го чуваха, се чудеха и казваха: „Нали този човек се опитваше да унищожи в Ерусалим всички вярващи в това име? Нали дойде тук, за да ги арестува и отведе при главните свещеници?“
22. Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като по неоспорим начин доказваше, че Исус е Месията.
23. Минаха доста дни и юдеите се наговориха да убият Савел.
24. Ден и нощ те наблюдаваха градските порти, за да го убият, но Савел узна за плановете им.
25. Една нощ последователите му помогнаха да избяга – сложиха го в кош, промушиха го през една дупка в градската стена и го спуснаха долу на земята.
26. Щом пристигна в Ерусалим, той се опита да се присъедини към последователите, но всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че наистина е ученик на Исус.
27. Но Варнава го взе и го заведе при апостолите. Той им обясни как Савел видял Господа по пътя и как Господ му говорил, и колко смело в Дамаск Савел проповядвал в името на Исус.
28. Тогава Савел остана с апостолите. Той свободно влизаше и излизаше от Ерусалим и смело проповядваше в името на Господа.
29. Често приказваше с говорещите гръцки юдеи и спореше с тях, а те търсеха начин да го убият.
30. Когато узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и оттам го изпратиха в Тарс.
31. За църквата в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпи мирно време. Вярващите живееха в страх от Господа, а Святият Дух ги насърчаваше и с негова помощ броят им растеше и църквата укрепваше.
32. Обикаляйки по всички градове в околността, Петър пристигна при Божиите хора, които живееха в Лида.
33. Там завари един парализиран на име Еней, който от осем години беше прикован на легло.