14. Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан.
15. Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух,
16. тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях – те се бяха кръстили само в името на Господ Исус.
17. Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.
18. Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари
19. и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“
20. Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар!
21. Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога!
22. Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли.
23. Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“
24. Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“
25. След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.
26. Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“
27. Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец – евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим
28. и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29. Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“
30. Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31. „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ – отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него.
32. Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:„Отведен бе, както водят овца в кланицата.И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,така и той дума не пророни.