5. Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо.
6. Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“
7. Близо до това място имаше ниви, собственост на главния управник на острова, Поплий. Той ни прие в дома си и три дни беше наш гостоприемен домакин.
8. Бащата на Поплий лежеше болен от треска и имаше дизентерия. Павел отиде да го види и след като се помоли, положи ръцете си върху него и го излекува.
9. След тази случка всички други болни от острова дойдоха при Павел и бяха излекувани.
10. Те ни почетоха с различни дарове и ни осигуриха всичко необходимо за пътуването ни.
11. След три месеца отплавахме на борда на един александрийски кораб, който беше презимувал на остров Малта и на чийто нос бяха изобразени Диоскурите.
12. Спряхме в Сиракуза, където останахме три дни.
13. Оттам отплавахме за Ригия. На другия ден, след като задуха южен вятър, продължихме и ден по-късно пристигнахме в Потиоли.
14. Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим.