2. Местните жители бяха изключително гостоприемни към нас – посрещнаха всички ни и запалиха огън, понеже валеше и беше студено.
3. Павел беше събрал куп съчки и ги слагаше в огъня. Тогава, поради топлината, изпълзя една ехидна и се впи в ръката му.
4. Когато местните жители видяха влечугото, увиснало на ръката му, те казаха помежду си: „Този човек трябва да е убиец, защото макар и да не се удави в морето, богинята на справедливостта не му позволи да живее.“
5. Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо.
6. Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“
7. Близо до това място имаше ниви, собственост на главния управник на острова, Поплий. Той ни прие в дома си и три дни беше наш гостоприемен домакин.
8. Бащата на Поплий лежеше болен от треска и имаше дизентерия. Павел отиде да го види и след като се помоли, положи ръцете си върху него и го излекува.
9. След тази случка всички други болни от острова дойдоха при Павел и бяха излекувани.
10. Те ни почетоха с различни дарове и ни осигуриха всичко необходимо за пътуването ни.
11. След три месеца отплавахме на борда на един александрийски кораб, който беше презимувал на остров Малта и на чийто нос бяха изобразени Диоскурите.
12. Спряхме в Сиракуза, където останахме три дни.
13. Оттам отплавахме за Ригия. На другия ден, след като задуха южен вятър, продължихме и ден по-късно пристигнахме в Потиоли.
14. Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим.
15. Вярващите там бяха чули, че идваме, и дойдоха чак до Апиевия пазар и Трите кръчми да ни посрещнат. Когато ги видя, Павел благодари на Бога и се окуражи.
16. Когато влязохме в Рим, разрешиха на Павел да живее в отделна къща заедно с един войник, който го охраняваше.
17. След три дни Павел извика при себе си най-видните юдеи и щом се събраха, заговори: „Братя, макар че не съм извършил нищо против народа ни или против обичаите на нашите предци, в Ерусалим ме арестуваха и ме предадоха на римляните.
18. Те ме разпитаха и като разбраха, че няма никаква причина, поради която да бъда убит, искаха да ме освободят.