2. „Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите,
3. особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.
4. Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим.
5. Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия – живях като фарисей.
6. Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни –
7. обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите.
8. Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?
9. Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет
10. и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това.
11. Много пъти, влизайки във всички синагоги, аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.
12. Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск.
13. Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми.
14. Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: «Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си!»