5. Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.
6. Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен.
7. Паднах на земята и чух глас, който ми каза: «Савле, Савле, защо ме преследваш?»
8. А аз попитах: «Кой си ти, Господи?» и гласът отговори: «Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.»
9. Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше.
10. Аз попитах: «Какво да направя, Господи?» и Господ ми отговори: «Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.»
11. Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
12. Там имаше един благочестив човек на име Анания. Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха.
13. Той дойде и застана до мен, а после каза: «Братко Савле, прогледни!» Аз начаса прогледнах и го видях.
14. Анания ми каза: «Богът на нашите предци те избра да познаеш волята му, да видиш Праведника и да чуеш думи от устата му.
15. Ти ще свидетелстваш за него пред всички хора и ще разказваш какво си видял и чул.
16. А сега не се бави повече, стани, кръсти се и се очисти от греховете си, като призовеш името му.»
17. Когато се върнах в Ерусалим, веднъж, докато се молех в храма, изпаднах в транс
18. и ми се яви Исус, който ми каза: «Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.»
19. Аз отговорих: «Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб.
20. Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.»
21. Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците.»“