1. „Братя и бащи, изслушайте думите, с които искам да се защитя пред вас.“
2. Когато го чуха да им говори на арамейски език, те се смълчаха още повече. Тогава той каза:
3. „Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите.
4. Гонех до смърт онези, които следваха Пътя. Арестувах мъже и жени и ги хвърлях в затвора.
5. Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.
6. Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен.
7. Паднах на земята и чух глас, който ми каза: «Савле, Савле, защо ме преследваш?»
8. А аз попитах: «Кой си ти, Господи?» и гласът отговори: «Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.»
9. Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше.
10. Аз попитах: «Какво да направя, Господи?» и Господ ми отговори: «Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.»
11. Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
12. Там имаше един благочестив човек на име Анания. Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха.