8. Бяхме се събрали в една стая на горния етаж, осветена от много лампи.
9. На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв.
10. Павел слезе, хвърли се върху него и като го прегърна, каза: „Не се безпокойте, животът още не го е напуснал.“
11. След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина.
12. Хората отведоха Евтих в дома му жив и радостта им бе неизмерима.
13. Продължихме към кораба и отплавахме за Асос, където Павел щеше да се присъедини към нас. Той ни нареди така, защото беше решил да стигне дотам пеша.
14. Когато се срещнахме с него в Асос, той се качи при нас на кораба и продължихме за Митилин.
15. На другия ден отплавахме и спряхме на място, близо до остров Хиос. На следващия ден се отбихме на остров Самос, а след още един ден пристигнахме в град Милет.
16. Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница.
17. От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него.
18. Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас – от първия ден, когато пристигнах в Азия.