17. От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него.
18. Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас – от първия ден, когато пристигнах в Азия.
19. Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си.
20. Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом.
21. Настоявах пред всички хора – и пред юдеи, и пред гърци – да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус.
22. А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там.
23. Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания.
24. Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус – да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.
25. А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече.
26. Ето защо днес ви заявявам, че не съм отговорен, ако някой от вас не бъде спасен,
27. защото ви известих без колебание всичко, което Бог иска да знаете.
28. Бъдете внимателни по отношение на себе си и на цялото стадо, което Святият Дух ви е поверил. Бъдете пастири на Божията църква, която той купи със собствената си кръв.