29. В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел – македонците Гай и Аристарх.
30. Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха.
31. Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.
32. В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други – друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали.
33. Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос.
34. Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“
35. Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък, паднал от небето?
36. Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща.
37. Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня.