24. В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха.
25. Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа.
26. Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове.
27. Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“
28. Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“
29. В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел – македонците Гай и Аристарх.
30. Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха.
31. Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.
32. В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други – друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали.
33. Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос.
34. Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“
35. Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък, паднал от небето?
36. Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща.
37. Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня.
38. Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули – нека кажат обвиненията си пред съда.
39. Ако имате други въпроси за разглеждане, направете това пред редовното събрание.
40. А сега има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешния случай, защото не можем да предложим нито една причина, с която да оправдаем тази безредица.“
41. След като каза това, той разпусна събранието.