20. По този мощен начин словото на Господа все повече се разпространяваше и убедително влияше върху все повече хора.
21. След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“
22. Павел изпрати в Македония двама от своите помощници – Тимотей и Ераст, а самият той остана още малко в Азия.
23. По това време в Ефес настъпи голям смут заради Пътя. Ето как се случи всичко:
24. В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха.
25. Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа.
26. Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове.
27. Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“
28. Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“
29. В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел – македонците Гай и Аристарх.
30. Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха.