7. Като стигнаха границите на Мизия, те се опитаха да влязат във Витиния, но Духът на Исус не им позволи.
8. Затова подминаха Мизия и отидоха в Троада.
9. През нощта на Павел му се яви видение – един човек от Македония стоеше пред него и го молеше: „Ела в Македония и ни помогни!“
10. След това видение веднага се приготвихме да тръгнем към Македония, защото разбрахме, че Бог ни беше призовал да проповядваме там Благата вест.
11. Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол.
12. Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.
13. В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим.
14. Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва.
15. Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.