23. След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява.
24. При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.
25. Около полунощ Павел и Сила се молеха и с химни прославяха Бога, а затворниците ги слушаха.
26. Изведнъж земята се разтресе така силно, че основите на затвора се разклатиха. Всички врати веднага се отвориха, а веригите на всички затворници паднаха.
27. Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали.
28. Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!“
29. Тъмничарят повика да му донесат светлина, втурна се вътре и треперещ от страх, падна пред Павел и Сила.
30. След това ги изведе и каза: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“
31. Те му отговориха: „Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен заедно с всички в твоя дом.“
32. После на него и на всички в дома му възвестиха посланието на Господа.
33. И въпреки че беше късно през нощта, тъмничарят ги взе, изми раните им и веднага се кръсти заедно с всички, които живееха в дома му.