24. На другия ден пристигна в Кесария. Корнилий беше събрал роднините си и близките си приятели и ги чакаше.
25. Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна и му се поклони, като падна в краката му.
26. Петър го изправи, като му каза: „Стани! Аз също съм човек като теб.“
27. Разговаряйки с него, Петър влезе в къщата и видя, че там са се събрали много хора.
28. Той им каза: „Вие добре знаете, че законът не допуска юдеи да се събират или сближават с хора от друг род. Но Бог ми показа, че не трябва да наричам никого «нечист» или «осквернен».
29. Затова, когато ме поканиха, дойдох без възражения. А сега ми кажете защо ме повикахте.“
30. Корнилий отговори: „Преди четири дни, по същото време – към три часа следобед – си бях у дома и се молех. Внезапно пред мен застана човек в блестящи дрехи
31. и каза: «Корнилий, молитвата ти е чута. Бог видя щедростта ти към бедните. Той те запомни.